25 feb 2007, 19:15

Самотница 

  Poesía
702 0 5
                                   Отиде си - луната се стопи,
                                   в мълчание градът се потопи
                                   и лятото загуби своя смях.
                                   Самотница, самотница аз бях.


                                   Отиде си - небето потъмня
                                   и страшен гръм разнесе се в нощта,
                                   под дъжд от скръб до сутринта стоях.
                                   Самотница, самотница аз бях.


                                   Къде си днес? Далече ли си ти?
                                   Или си тук, невидим за очи?
                                   При мен ела, луната донеси,
                                   на лятото смеха сега върни.

© Эоя Михова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??