Jan 28, 2008, 11:56 AM

Самотница била съм 

  Poetry
701 0 26
 

Самотница била съм,

а ти какъв си, веселяко?

Прикриваш самотата,

а сърцето ти се раздира

в тебе оглушало.

Усмихваш ми се, вчерашно,

не си залъгвай ти душата,

че изгаряш пепелно,

в огледалото на тишината.

Животът понякога суров е,

какво, не знаеше ли това?

Усмивката не струва,

щом си пред край на любовта.

И на мене ми е тежко,

мислиш ли, че не тъжа,

но не се залъгвам нечовешко

и тихичко си гасне в мене любовта.

Тъжи, плачи си,

ударно сега животът те дере.

За времето мисли си,

събирайки стъклени останки

от едно изгубено сърце.

© Пламена Добрева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??