nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 288
Apr 26, 2017, 12:47 PM

Самотници 

  Poetry » Other
345 1 6

Прободе ме стрелката на часовника,
прониза ме с изтеклото ни време.
Не мога аз да властвам над самотника,
ако не остави той душата си при мене.  
Затуй поднесох му в краката моята – 
да бъде с него, дори и да ме няма. 
Не я подмина, заключи я до своята – 
самотници са заедно в безкрая.
Часовникът остана без стрелки
и времето изгуби очертания.
На хоризонта на самотните души
в мираж се сливат сродните желания.

© Надежда Тошкова All rights reserved.

11/06/2014

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??