26.04.2017 г., 12:47 ч.

Самотници 

  Поезия » Друга
418 1 6
Прободе ме стрелката на часовника,
прониза ме с изтеклото ни време.
Не мога аз да властвам над самотника,
ако не остави той душата си при мене.
Затуй поднесох му в краката моята –
да бъде с него, дори и да ме няма.
Не я подмина, заключи я до своята –
самотници са заедно в безкрая.
Часовникът остана без стрелки
и времето изгуби очертания.
На хоризонта на самотните души
в мираж се сливат сродните желания.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

11/06/2014

Предложения
: ??:??