Самотник

Mar 19, 2008, 6:52 PM

Poetry » Phylosophy

717 0 3

Ами ти, самотнико вечен,

на свойта си кауза обречен,

все още ли със бодрия ход

дириш пътека, там някъде брод?

Или вече не нозете, а душата

се спотайва тайничко из мрака,

вречена за вечност на Луната?

Все още ли търсят очите ти

на мустанга волния бяг

или търси умът ти пристан,

дори просто някъде бряг?

Дали виждаш, скитнико, път сред мъглата...

а искриците по повърхността на водата,

надгробните плочи ранили пръстта,

как спасението свое чака Лудостта?

Или само гаснещи усмивки върху маски,

не дори върху лица

и онзи страх, на който сме подвластни,

теглещ всеки във калта?...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Fgttn (Няма значение)

2008-03-25T17:21:57+02:00

Браво ^^ супер е
beti (Бехрин)

2008-03-20T00:13:45+02:00

Страх-отен стих!
ianira (Иянира)

2008-03-19T19:35:02+02:00

"как спасението свое чака Лудостта" прекрасно е