Ами ти, самотнико вечен,
на свойта си кауза обречен,
все още ли със бодрия ход
дириш пътека, там някъде брод?
Или вече не нозете, а душата
се спотайва тайничко из мрака,
вречена за вечност на Луната?
Все още ли търсят очите ти
на мустанга волния бяг
или търси умът ти пристан,
дори просто някъде бряг?
Дали виждаш, скитнико, път сред мъглата... ...