Mar 12, 2014, 9:56 PM

Самотник 

  Poetry » Other
406 0 0
Усмивката от детството ми взеха
и пуснаха ме без възторг в света.
Нахлузиха ми скъсаната дреха
и казаха, че мога да летя!
От първото пиянство изтрезнявах,
събуждах се от първия си сън.
За пръв път аз живота опознавах
и взимах си уроците отвън!
Увяхваха след мене цветовете,
които тъпчех аз по своя път.
Ний всички бяхме като зверовете,
когато строго в клетките ги спрат... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Random works
: ??:??