12 mar 2014, 21:56

Самотник 

  Poesía » Otra
408 0 0
Усмивката от детството ми взеха
и пуснаха ме без възторг в света.
Нахлузиха ми скъсаната дреха
и казаха, че мога да летя!
От първото пиянство изтрезнявах,
събуждах се от първия си сън.
За пръв път аз живота опознавах
и взимах си уроците отвън!
Увяхваха след мене цветовете,
които тъпчех аз по своя път.
Ний всички бяхме като зверовете,
когато строго в клетките ги спрат... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??