donbizi (Тихомир Атанасов)
6 1
Aug 21, 2010, 10:29 PM

Самотник надежда 

  Poetry » Other
565 0 1

Отпуснат, време някакво броя до края,

разплитам сноп от сплетени коси немити,
почиствам ноктите с дебела клечка,
полегнал сам сред самотата своя,

и гледам в облаците да лети в безкрая

спомен, носещ в себе си НАДЕЖДА

и трепнах, като малко безобидно животинче,

и спомних си, че ти си някъде до мене.

 

 

© Тихомир Атанасов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Красиво е да дадеш: на гладния - надежда, на сития - копнеж, на силния - неволя, на слабия - кураж, на веселия - милост, на тъжния - мираж!!!
Random works
: ??:??