donbizi (Тихомир Атанасов)
6 1
Aug 21, 2010, 10:29 PM

Самотник надежда 

  Poetry » Other
635 0 1
Отпуснат, време някакво броя до края,
разплитам сноп от сплетени коси немити,
почиствам ноктите с дебела клечка,
полегнал сам сред самотата своя,
и гледам в облаците да лети в безкрая
спомен, носещ в себе си НАДЕЖДА
и трепнах, като малко безобидно животинче,
и спомних си, че ти си някъде до мене.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тихомир Атанасов All rights reserved.

Random works
: ??:??