21 ago 2010, 22:29

Самотник надежда 

  Poesía » Otra
632 0 1
Отпуснат, време някакво броя до края,
разплитам сноп от сплетени коси немити,
почиствам ноктите с дебела клечка,
полегнал сам сред самотата своя,
и гледам в облаците да лети в безкрая
спомен, носещ в себе си НАДЕЖДА
и трепнах, като малко безобидно животинче,
и спомних си, че ти си някъде до мене.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тихомир Атанасов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??