May 19, 2010, 12:32 PM

Самотникът... 

  Poetry
1072 0 5
Самотникът
Самотникът на гръб понася своята мечта,
като вързопче изтърбушен просешки багаж,
като обичта, но истинската, не лъжата.
Самотникът пак крачи бавно във нощта
и няма чар във къщи, нито топлина -
тя накъде е в светещите нощем стрехи
на недостъпни, но уютни домове.
Самотникът си крачи, понесъл си мечтата,
подобно дъжд валят по капчици надежди,
а истинският стича се по мократа коса
като сълзи, прикривани от гордите му вежди. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА All rights reserved.

Random works
: ??:??