19 may 2010, 12:32

Самотникът... 

  Poesía
998 0 5

Самотникът

 

Самотникът  на гръб понася  своята мечта,

като вързопче  изтърбушен просешки багаж,

като обичта, но  истинската, не  лъжата.

Самотникът  пак крачи   бавно във  нощта

и  няма чар  във  къщи,   нито  топлина -

тя накъде е в светещите нощем стрехи

на недостъпни,  но уютни  домове.

Самотникът си крачи, понесъл си мечтата,

подобно дъжд  валят по капчици  надежди,

а истинският  стича  се по мократа  коса

като сълзи, прикривани от гордите му вежди.

Самотникът е  упорит във  своите надежди.

 

ЕТ  МАЧИБО 2010

© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??