Дребен, черен, (признаваше и мама, че съм грозен),
сам се скитам из града голям.
Сритван, гладен, изтормозен,
само нощем в съня си наистина ям.
Знам ги аз, онез, домашните,
тях май всички ги обичат...
Няма ги по улиците, прашните,
те във кучешки градинки тичат.
Мисля си, как много ми се иска
с хубава каишка да ме водят
и в обятия да ме притискат,
и да ям, да ям на воля. ...