Възседнал своя храбър кон,
По следите техни се запътваш.
Гарван грачи с леден стон.
Плаща на живота от гърба си смъкваш.
Възседнал северния вятър,
Обяздил бури страховити,
С еленов рог в ръка,
Ти свикваш свойте чеда.
Не го ли чуваш ти, кажи?
От неземни и забравени страни,
Оттам гласът му вечно ще звучи,
Заедно със спомена за кървавите дни. ...