Възседнал своя храбър кон,
По следите техни се запътваш.
Гарван грачи с леден стон.
Плаща на живота от гърба си смъкваш.
Възседнал северния вятър,
Обяздил бури страховити,
С еленов рог в ръка,
Ти свикваш свойте чеда.
Не го ли чуваш ти, кажи?
От неземни и забравени страни,
Оттам гласът му вечно ще звучи,
Заедно със спомена за кървавите дни.
Препускаш като воин неземен,
Под борове вековни, несравними.
Предан си на древните империи,
Затова не се страхуваш от съдбата.
Разсичаш живи мъртъвци,
Опитващи се да те спрат.
С броня набраздена от човешките стрели,
Започваш да проникваш в мрака.
.............................
Чух вопъл, тъй жесток,
Но тъжен бе неговия шепот.
Съзирам воина величав,
С броня, набраздена от хорските стрели.
Меча в ръката си държи,
Стичат се по него бляскави сълзи.
С броня набраздена от човешките сълзи...
Сърцето му започва да кърви.
© Димитър Всички права запазени