Jan 12, 2017, 11:23 PM

Самотното ключе 

  Poetry » Love
854 2 0

Едно ключе, висящо на стената,
отключи ни внезапно аромата,
присъщ за нас и не за други,
привичния ни глас подбуди.

 

Впуснати в безкрайния екстаз,
дните ни минаваха за час,
а туй ключе, намерено из мрака,
отключи ни сърцата и заплака.

 

Забравили сме сякаш за ключето,
самотно чакащо, което
висеше тъжно на стената,
ключалката я няма на вратата.

 

 

 

© Атанас Добрев All rights reserved.

Добрев 

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??