12 ene 2017, 23:23

Самотното ключе 

  Poesía » De amor
879 2 0

Едно ключе, висящо на стената,
отключи ни внезапно аромата,
присъщ за нас и не за други,
привичния ни глас подбуди.

 

Впуснати в безкрайния екстаз,
дните ни минаваха за час,
а туй ключе, намерено из мрака,
отключи ни сърцата и заплака.

 

Забравили сме сякаш за ключето,
самотно чакащо, което
висеше тъжно на стената,
ключалката я няма на вратата.

 

 

 

© Атанас Добрев Todos los derechos reservados

Добрев 

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??