Apr 27, 2012, 3:14 PM

Самотраки 

  Poetry » Other
1203 0 16
Зелени до скрежисто върхове,
реки със каменни терзания,
безумно от синеене море
и богове със гръмогласни мании...
Търкулнати маслинови сълзи
в трапчинките на утринна усмивка,
ветрец, играещ в твоите коси,
и узо ледено - до жадно пивко...
Изгубена във Рая тишина
и залез, отлежал на жар - до златно,
самотна лодка... плясък на вълна,
понесъл смисъла на необята.... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Random works
: ??:??