27.04.2012 г., 15:14 ч.

Самотраки 

  Поезия » Друга
1196 0 16
Зелени до скрежисто върхове,
реки със каменни терзания,
безумно от синеене море
и богове със гръмогласни мании...
Търкулнати маслинови сълзи
в трапчинките на утринна усмивка,
ветрец, играещ в твоите коси,
и узо ледено - до жадно пивко...
Изгубена във Рая тишина
и залез, отлежал на жар - до златно,
самотна лодка... плясък на вълна,
понесъл смисъла на необята.... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Предложения
: ??:??