Зелени до скрежисто върхове,
реки със каменни терзания,
безумно от синеене море
и богове със гръмогласни мании...
Търкулнати маслинови сълзи
в трапчинките на утринна усмивка,
ветрец, играещ в твоите коси,
и узо ледено - до жадно пивко...
Изгубена във Рая тишина
и залез, отлежал на жар - до златно,
самотна лодка... плясък на вълна,
понесъл смисъла на необята....
Самотраки* - остров в Егейско море
http://www.youtube.com/watch?v=LEVk0BJPgSs&feature=related
© Михаил Цветански Всички права запазени
Завлядяващ пейзаж си изрисувал, дори мечтателен...
Поздрави!