Dec 26, 2009, 12:18 PM

Самоунищожение 

  Poetry
775 0 2

Пълни се мутрата с гняв,

кръвта във вените се блъска,

ти стискаш юмрука си корав,

сърцето в юмрука ти се пръска!

 

Цветът от очите ти изтича,

синьото попива в земята,

някой в теб май извлича

силата крехка на душата.

 

И ти - съсухрена черупка -

изсмукал сам живота свой,

копаеш своята си дупка,

а сълзите ти са тежкият порой.

 

Цветята никнат и цъфтят,

готови са да ги прегърнеш,

ковчега твой ще украсят

и ти като цвете ще се върнеш...

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря за конструктивната критика Белла! Ще си взема бележка. Критиката е много важна за мен, защото ми показва грешки които аз не виждам.
  • Честито рождество и на теб Весе! Благодаря, че отново си тук при моите стихове!
Random works
: ??:??