Пълни се мутрата с гняв,
кръвта във вените се блъска,
ти стискаш юмрука си корав,
сърцето в юмрука ти се пръска!
Цветът от очите ти изтича,
синьото попива в земята,
някой в теб май извлича
силата крехка на душата.
И ти - съсухрена черупка -
изсмукал сам живота свой,
копаеш своята си дупка,
а сълзите ти са тежкият порой.
Цветята никнат и цъфтят,
готови са да ги прегърнеш,
ковчега твой ще украсят
и ти като цвете ще се върнеш...
© Todos los derechos reservados