... и не на себе си извадих ножа.
На онзи другия, във мен.
Таящ се зад прозрачната ми кожа
и често ме поставящ в плен
на някакви невидими нещастия,
на прекалено дръзки предразсъдъци,
със корени във почвата - очакване,
с идеята - начало на разсъмване.
А после пак летежно сгромолясване
в реалността със цвят на въглен,
копнежите, превръщат се във пламъци,
отново съм рефлекторно опърлен. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up