... и не на себе си извадих ножа.
На онзи другия, във мен.
Таящ се зад прозрачната ми кожа
и често ме поставящ в плен
на някакви невидими нещастия,
на прекалено дръзки предразсъдъци,
със корени във почвата - очакване,
с идеята - начало на разсъмване.
А после пак летежно сгромолясване
в реалността със цвят на въглен,
копнежите, превръщат се във пламъци,
отново съм рефлекторно опърлен. ...