May 11, 2010, 7:28 PM

Сбогом... 

  Poetry
453 0 1

Когато можеше и се усмихваше,

когато посрещаше ни ведро,

с усмивка на уста,

ти тогава внасяше слънце

в своята къща...

 

Когато казваше ни искрено -

бъди смел и горд, че си жив

и можеше да ни погалиш,

тогава ние с чувство добро

просто ти се радвахме...

 

Но дойде денят, в които

просто замина си...

Просто ни остави със спомените

и да си тъжим,

защото всичко друго  с теб

вече ни е невъзможно...

© Ребека Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??