11 мая 2010 г., 19:28

Сбогом... 

  Поэзия
452 0 1

Когато можеше и се усмихваше,

когато посрещаше ни ведро,

с усмивка на уста,

ти тогава внасяше слънце

в своята къща...

 

Когато казваше ни искрено -

бъди смел и горд, че си жив

и можеше да ни погалиш,

тогава ние с чувство добро

просто ти се радвахме...

 

Но дойде денят, в които

просто замина си...

Просто ни остави със спомените

и да си тъжим,

защото всичко друго  с теб

вече ни е невъзможно...

© Ребека Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??