Flinky (Ивета Лъскова)
15 43
Jul 22, 2007, 5:33 PM

Сбогом 

  Poetry
644 0 1
Тогава, когато ме обичаше
и така умело го прикриваше,
аз се чувствах тъй сама
... сама, оставена жена.

Сега, когато казваш, че обичаш ме,
друг сърцето ми обгърна.
И казваш често, че желаеш ме -
няма назад да се обърна.

Няма да съм вече примирена,
нито както бях - сломена.
Превзела ме е новата любов,
изящна - в сребърен обков.

Свърших да те чакам, мили.
Колкото и спомените да са живи.
Аз със него съм изпълнена със сладост,
а със тебе беше само жалост.

Сбогом ще ти кажа само.
Връщам се при него на мига.
Ще ти махна с китка вяло.
Няма вече да съм тъй сама!


15.07.2007 год.

© Ивета Лъскова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??