Jun 19, 2008, 4:48 PM
Сбогом
Смълчаха се последните ни думи.
Разляха се по сребристата луна.
И от звездите влюбен дъжд заплака
над осиротелите ни от обида, дъхави поля.
Със капките се стичат греховете ни за сбогом.
Със гръм изплакваме и последния си зов.
В небето с полета на птица се прощава
една любов, била за двама всичко в тоз живот.
Разляха се по сребристата луна.
И от звездите влюбен дъжд заплака
над осиротелите ни от обида, дъхави поля.
Със капките се стичат греховете ни за сбогом.
Със гръм изплакваме и последния си зов.
В небето с полета на птица се прощава
една любов, била за двама всичко в тоз живот.
© Таня Кирилова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Таничка, много си тъжна напоследък...дано е отшумяло! Прегръщам те!
-
Чудесен стих!!!Прегръдки!!
-
Прекланям се пред вълшебството и красотата на стиховете ти!
-
Тъжна е раздялата с любим човек, но пък любовта си остава вътре в нас.
Прегръщам те, мила! -
"над осиротелите ни от обида, дъхави поля"
Поздрави!!! -
Силни чувства! Поздравления!
-
тъжна емоция...много хубав стих...!
с обич, мила Таня. -
Поздравления!
-
Смислен стих и много хубав.
-
Една любов...Била...
Тъжно...
Прегръдка,Танче!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
