Сбогом, лета!
Съкрушен съм отново. Тъгувам
с онази тъга, до болка позната.
С времето дюлево пак се сбогувам,
с цветята, дъгите, с тревата.
Сбогуване с теб трябва също да взема,
затова тъгата така ме нападна.
Тъгувам и в това е проблема,
понеже душата ми още е жадна
за теб, за летните нощи,
за прелитащи над нас ята.
Искам те, искам те още ...