Сбогом, самота

Sep 1, 2010, 1:49 PM

Poetry

900 0 2

Достатъчно дълго
със теб сме си дружки.
Всеки път, щом е нужно,
протягаш ръка.
Като девица в бяла премяна
се усмихваш на мойта тъга.
Не ме укоряваш.
Само дето в твойта прегръдка
съм зъзнеща и много сама.
Като есенен лист,
останал едничък
на пречупена клонка ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Сбогом, самота

Want to read more?

Random works