Тишината е начупена в сълзи.
За покоя на душата ми
е сварено жито - едро, кехлебарено...!
И е раздадено!
Гробарите под слънцето са потни.
От дългото копаене.
Дупката е зейнала
в очакване на тялото.
Цветята оставени,
като в триптих са разпилени.
Ще се задушат.
Лодкарят, отвеждащ към отвъдното ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up