25 sept 2008, 13:20

Сбогом, татко... 

  Poesía » Otra
2402 0 12
Тишината е начупена в сълзи.
За покоя на душата ми
е сварено жито - едро, кехлебарено...!
И е раздадено!
Гробарите под слънцето са потни.
От дългото копаене.
Дупката е зейнала
в очакване на тялото.
Цветята оставени,
като в триптих са разпилени.
Ще се задушат.
Лодкарят, отвеждащ към отвъдното ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Женина Богданова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??