Сбогуваме се с лятото! Гальовно...
И този път не искам да тъжа...
Сбогуването впрочем е условно -
една безброй повторена лъжа.
И всеки път е някак си различно -
тъгата е с различни имена.
Понякога е тръгващо момиче,
понякога е стая без стена...
И все по-равни стават дъждовете...
Преливат вътрешните ни реки,
все по-разсеяни са ветровете,
и все забравят родните стрехи. ...