Сбогуваме се с лятото 

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари

• Valdemaro (Валдемар)

  2015-10-20T12:03:23+03:00
  Поезия песен...тече като вода. Поздравления Раде много красив стих
• Patrizzia (Надежда Ангелова)

  2015-10-15T19:18:14+03:00
  Красотата не се коментира,Раде...,нито тъгата....
• Ilis (Алина Стоянова)

  2015-10-09T19:56:59+03:00
  Мъдра Поезия твориш, Раде! Уталожена и равна емоция, а прелива...
  Поздравявам те!
• линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

  2015-10-04T09:07:48+03:00
  Удоволствие си ми.
• mariasp (Мария)

  2015-09-28T17:35:34+03:00
  Красиви редове! Поздравления за написаното!
• krchernev (Красимир Чернев)

  2015-09-24T09:02:35+03:00
  И тук си казала много, особено в третото четиристишие, което ми хареса много!
  А финалът е сентенция, разбира се!
  Харесвам твоята Тъга и я чувствам близка! Поздрави, Рада!
• Eia (Росица Танчева)

  2015-09-23T07:01:27+03:00
  "...просто се гмурваш в друга самота!"
  Да, есента е малко чудо, особено в твоята Поезия...
• Довереница (Дочка Василева)

  2015-09-23T00:06:06+03:00
  " И всеки път е някак си различно -
  тъгата е с различни имена.
  Понякога е тръгващо момиче,
  понякога е стая без стена..."
  
  А лятото е толкова неща...
  И всеки носи късче лято в себе си.
  За топлина до среща с пролетта
  и светлина през зимните си вечери.
  За събеседник в празния си дом
  за цвят на сънищата нощем,
  за вдигане на жизнения тонус
  когато мрак душата гложди...
• koli4a (Никола Апостолов)

  2015-09-22T17:55:41+03:00
  Този десет и единайсетсричков стих прави стихотворението да се чете , като песен, Рада!Прекрасно е!Харесах и оценявам!Поздрави от мен и честит Празник!
• ivaani (Радка Горанова)

  2015-09-22T16:36:51+03:00
  Раде, невероятно красив стих! Иска ми се да коментирам, но ...няма да го направя! Думите са излишни! Прекрасно!
• Katriona (Кети Рашева)

  2015-09-22T14:22:56+03:00
  Сякаш душата ти се разгьрна пред мен!
• Brezar111 (Людмил Нешев)

  2015-09-22T12:43:35+03:00
  О, Раде, чудесно представено състояние!
  А двете редчета, тълкуващи оттенъци на тъга, обладават не само фина, но и съвсем разпознаваема от душата образност.