Каквото бях за теб, аз бях…

Време е да си отида,

за да не подправим любовта.

Тя няма право да е полужива.

Каквито дни ми подари,

ще помня…

Различното при мен е винаги

изискано -

и пролетта, и  утрото…

И зимата – дори.

Но време е да тръгвам.

Сиво ми е.

Когато, уморен, денят

отразява огледално

помръкналата обич,

не се замисляй…

Всяко нещо има край.

Дори да е започнало

като компромис.

Каквото бях, ще ме запомниш…

Другото не струва.

Ресто връщам, СЪВЕСТ…