Sep 10, 2017, 10:40 AM

Сбогуване 

  Poetry
653 0 23

Заплакала е гъдулка-душица

в силна ми, мъжка десница,

че ще е вече вдовица.

Че вече десница отмаля

и мъжката сила преваля.

Свирните стават тъжни, протяжни.

Не сбират за хоро и закачки.

Прощава се свирач с гъдулка,

както мъж със свидна булка.

Оставя ѝ свирни-дечица

и тежка, мъжка сълзица.

Та ѝ ръча-заръча:

от деца да се не дели!

Където и да иде,

да свири тез свирни!

© Маргарита Ангелова All rights reserved.

Това е моето сбогуване с дядо и с неговата гъдулка, която беше като жив член на дядовото семейство. Той я обичаше. Често я взимаше в ръце и се опитваше да свири със скованите си от ревматизъм пръсти, а тя "плачеше".

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??