Сбогуване

10 сент. 2017 г., 10:40

Поэзия

701 0 23

Заплакала е гъдулка-душица
в силна ми, мъжка десница,
че ще е вече вдовица.
Че вече десница отмаля
и мъжката сила преваля.
Свирните стават тъжни, протяжни.
Не сбират за хоро и закачки.
Прощава се свирач с гъдулка,
както мъж със свидна булка.
Оставя ѝ свирни-дечица
и тежка, мъжка сълзица.
Та ѝ ръча-заръча: ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Това е моето сбогуване с дядо и с неговата гъдулка, която беше като жив член на дядовото семейство. Той я обичаше. Често я взимаше в ръце и се опитваше да свири със скованите си от ревматизъм пръсти, а тя "плачеше".

Сбогуване

Искате да прочетете повече?

Предложения