Сбогуване
Парцалчета небесна, синя плът
надничат между облаците топли.
Под тях череши сгушени цъфтят --
тъй бели и красиви като спомен.
И слънцето прощално се засмя.
Планинските вериги непреклонни
поеха го и цялата земя
потъна в здрач над покриви и клони.
И тръгват с мен измамни върхове,
извиращи реки, стада, тополи;
и виждам непознати градове. ...