22 jun 2023, 7:46

Сбогуване 

  Poesía » Del paisaje
303 0 2

 

 

 

Сбогуване

 

Парцалчета небесна, синя плът

надничат между облаците топли.

Под тях череши сгушени цъфтят --

тъй бели и красиви като спомен.

 

И слънцето прощално се засмя.

Планинските вериги непреклонни

поеха го и цялата земя

потъна в здрач над покриви и клони.

 

И тръгват с мен измамни върхове,

извиращи реки, стада, тополи;

и виждам непознати градове.

"Върни се пак!"-- сърцето ми се моли.

 

                                 април 1992 г.

                                 гр. Сливен

© Лъчезар Цонев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря! Много се радвам, че ви е харесало и че мога да споделя чувството.
    Освен това, ще прочета и ваши стихотворения..
  • Хареса ми! Много познато усещане.
Propuestas
: ??:??