Кафето не горчи както преди
и утрото не се протяга ведро.
В очите са застинали сълзи,
ръцете галят тишината щедро.
Преплитат се усмивка и тъга,
посърнали от дългото пътуване.
Присяда морно прашната съдба,
готова за последното сбогуване.
Затваря се житейската врата,
пазител на повратите на времето.
Полита изтерзаната душа,
разкъсала оковите на бремето. ...