Mar 22, 2009, 7:17 PM
Сбогуване
И болката разкъсва ми душата.
Последната надежда в мен се изпари.
Това, че искам да си с мен, не означава,
че този пламък вечно ще гори.
Омръзна ми по гръб аз да се влача.
И писна ми от обяснения, лъжи.
Дори и всичките си сълзи да изплача
повече не искам да се връщаш ти.
Очите си затварям и не искам да си спомням.
Върви си и бъди благословен.
И ако някой вземе ти това, което аз за тебе дадох,
едва тогава ще ме разбереш.
© Роси Стоянова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Съгласна съм с Васка, не съм чела другите ти работи, но това специално, има нужда още да поработиш. Успех!
-
Прочетох някои от стихотворенията ти.Мисля че има какво да покажеш.Ако ги поогледаш още малко, ще станат наистина много хубави.Не го казвам като критика.Напротив - това е приятелски съвет, защото съм сигурна, че можеш много повече
А лично този стих, според мен, е най-добрият ти засега.
Пожелавам ти успехи! -
Хареса ми 6
-
Много е хубаво! Честита пролет, Роси! 6+ и много усмивки
-
Много ми хареса!Браво
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
