И болката разкъсва ми душата.
Последната надежда в мен се изпари.
Това, че искам да си с мен, не означава,
че този пламък вечно ще гори.
Омръзна ми по гръб аз да се влача.
И писна ми от обяснения, лъжи.
Дори и всичките си сълзи да изплача
повече не искам да се връщаш ти.
Очите си затварям и не искам да си спомням.
Върви си и бъди благословен.
И ако някой вземе ти това, което аз за тебе дадох,
едва тогава ще ме разбереш.
© Роси Стоянова Все права защищены