"Една жена бе възкресила Лазар..."
Пл. Александров
Със своя хляб нахрани враговете...
А на приятелите си какво поднесе?
Разкъсан вятър, обгорено цвете...
Завинаги осакатена песен...
А точно те ти топлеха ръцете,
когато рухваше край теб света!
Сега - ненужни. Стар, захвърлен вестник.
Безумна, непростима самота.
Живей така!
Напук на всичко свято! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up