"Една жена бе възкресила Лазар..."
Пл. Александров
Със своя хляб нахрани враговете...
А на приятелите си какво поднесе?
Разкъсан вятър, обгорено цвете...
Завинаги осакатена песен...
А точно те ти топлеха ръцете,
когато рухваше край теб света!
Сега - ненужни. Стар, захвърлен вестник.
Безумна, непростима самота.
Живей така!
Напук на всичко свято! ...