Естир (Златка Петкова)
27 828
Feb 7, 2007, 1:35 PM

Сбогуване 

  Poetry
970 0 10
Сбогуване

Пак фрезиите на прозореца ми цъфват
и птиците запяват  в утринта,
а щъркелите се завръщат, за да стоплят
изстинали от зимата гнезда.

Ти тръгваш с буйните води /на пролетта/
поискали в морето да се вливат.
Аз слагам в куфара ти есенна тъга
и бисерна сълза във кърпичка ти свивам.

И кръговрата земен- лудо завъртян
не иска твоите мечти да вземе,
прескочил Гринуички меридиан
със милост гледа на тревожното ни време.

Оставяш пак сърцето ми -вълна
във бряг скалист да удря чело
и падайки под грохота сама,
безсилна в пяна пътя си поела.

Душата ми в безкрайност  уморена
от болки и пропуснати лета,
не иска, но отново ще приеме
сбогуване с очите ти сега.

© Златка Петкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??