Сбогуване
Пак фрезиите на прозореца ми цъфват
и птиците запяват в утринта,
а щъркелите се завръщат, за да стоплят
изстинали от зимата гнезда.
Ти тръгваш с буйните води /на пролетта/
поискали в морето да се вливат.
Аз слагам в куфара ти есенна тъга
и бисерна сълза във кърпичка ти свивам.
И кръговрата земен- лудо завъртян
не иска твоите мечти да вземе,
прескочил Гринуички меридиан ...