Поседнала на двора, под старата асма,
ето, червеното мушкато разцъфтява,
перуниката, разперила чудни цветове до премала,
погалва с аромат неземен, и той в мен запява...
Божурът разлиства своите пъпки
в червено, розово и бяло,
скромно здравецът край дувара грее със своите цъфки
и ветрецът повява, разрошва коси, кърши тяло.
Птича симфония във въздуха лети...
Лято е, топла светлина дишам с лекота.
Сбогом, оставям Ви за малко, както преди,
завърнала се, ще бъда по-мъдра и добра.