13 may 2013, 15:30

Сбогуване 

  Poesía » Otra
1163 0 19
Поседнала на двора, под старата асма,
ето, червеното мушкато разцъфтява,
перуниката, разперила чудни цветове до премала,
погалва с аромат неземен, и той в мен запява...
Божурът разлиства своите пъпки
в червено, розово и бяло,
скромно здравецът край дувара грее със своите цъфки
и ветрецът повява, разрошва коси, кърши тяло.
Птича симфония във въздуха лети...
Лято е, топла светлина дишам с лекота.
Сбогом, оставям Ви за малко, както преди,
завърнала се, ще бъда по-мъдра и добра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мина Конарова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??