Jan 16, 2013, 3:09 PM

Сбогуване 

  Poetry » Other
601 0 2

Сбогувах се с илюзиите, влачени

през тъмното на ожаднели истини -

напудрени, колосани и лачени,

във тъжно време тъжно обезсмислени.

 

Мечтите ме преследваха разплакани.

Заплашваха ме криви и озъбени.

Изпуснах всички най-последни влакове.

Сбогувах се с лъжи и остри ръбове.

 

Сбогувах се дори със страховете.

Да, често на невинна се преструвах.

Вината скрих си в чашката на цвете.

И своето разпятие сънувах.

 

Изгубих си гласа от черни крясъци.

Будувах нощем, през деня сънувах.

Градих си кули върху тъжни пясъци.

Но само с любовта не се сбогувах.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??