16 ene 2013, 15:09

Сбогуване 

  Poesía » Otra
607 0 2

Сбогувах се с илюзиите, влачени

през тъмното на ожаднели истини -

напудрени, колосани и лачени,

във тъжно време тъжно обезсмислени.

 

Мечтите ме преследваха разплакани.

Заплашваха ме криви и озъбени.

Изпуснах всички най-последни влакове.

Сбогувах се с лъжи и остри ръбове.

 

Сбогувах се дори със страховете.

Да, често на невинна се преструвах.

Вината скрих си в чашката на цвете.

И своето разпятие сънувах.

 

Изгубих си гласа от черни крясъци.

Будувах нощем, през деня сънувах.

Градих си кули върху тъжни пясъци.

Но само с любовта не се сбогувах.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??