Сбогуване... прозаично

Oct 20, 2007, 12:08 PM

Poetry

744 0 8

Внучката ти реже зеле.
За салата.
Другата ти внучка носи житото в поднос.
Третата до тебе тихо, горко...
плаче.
Не за теб.
За нероденото свое дете.
А снахата мълчаливо среща гости.
Дъщеря ти вие над студения ковчег.
Там, навел глава, сбогува се сина ти.
Не с теб.
С неприписания му имот. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Сбогуване... прозаично

Want to read more?

Random works